Изгарящо докосване
на женски пръсти,
твойте пръсти
пълзят по моита плът,
и колко стонове и тръпки
изтръгват се от мен,
защото чакали са
спотаени,
 дълбоко вътре,
да сетят твоя допир
и да ме освободят.
Политам с тях,
но връщам се,
че търсят твойте устни
прeсъхналите от
страстта уста,
и тебе търси
тръпнещата ми душа.

Обичам те :-*

Страхотно!
И стих, и усещане, и емоция:)))

да сетят твоя допир
и да ме освободят.

du6ata mi-
da razkrasqt...

Страхотни сладури сте и двамата!
Запазете завинаги този огън между вас!

И двамата... :)))

Песента - също!!! :)))

Зарадвахте и мен.
Благодаря ви.
Винаги се радвам, когато има любов :)

пожелавам ти любовта да стане твоя верна сянка....

прегръщам ви..
разбирам ви..

твоето мнение винаги ме радва.
Успешен ден ти желая:)

благодаря ти за страхотното пожелание.

Все така да се обичате, да преоткривате любовта отново, и отново - във всеки поглед и ласка.

Поздравявам ви с едно стихотворение на Дамян Дамянов.

СРЕЩА

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

:)

разтяпящ се шоколад, нежно шумолящи - като коприна, грейнали лица - като две малки слънца разпръскващи усмивки, горещи сърца, запалени от любовта - диви и щастливи, две птици, устремени в полет към съкровенното на душите си :))).

и ти ме зарадва :)
Благодаря ти

да ти се връща :)

все така мила си, благодаря ти :)

как ме радват думите ти :)

благодарим и двамата за невероятното стихче и страхотните пожелание.
Много си мила:)

все така мила и очарователна, благодаря ти за прекрасните думи, трогна ме :)

Новото ми стихо, първо тук го пускам и после в блога си -жест към вас и любовта ви!

Допир!
В смут съм!
Пак така
протягам своята ръка
към теб,
към парещите устни
и с пръсти тъй изкусни
докосвам ги,
и цял треперя,
и търся....
искам да намеря,
любов и страсти,
сласт, нега.
Докосвай ме и ти!
Сега!
С ръце лиани ме обвий,
с очи елмазени изпий!
Със мен се слей и прероди,
божествена жена си ти!
Красива си!
О, Господи!

............просто нямам думи..... освен.......БЛАГОДАРЯ! В този хубав ден, това беше логичното допълнение! :-))))))))) Обичайте се все така силно, защото колкото е важно да бъдем обичани, два пъти по-важно е да обичаме!

Много са хубави твоите стихове pepelopes !
любовни и нежни !

Твърде добре!
Урррраааааа!!!!

:)

твоя силно експонирана влюбеност!!!

Поздрави!! :)

Веднъж писателят Емилиян Станев срещнал Павел Матев на площад "Св. Неделя" в София. По онова време първият пишел романа "Иван Кондарев" и като видял Матев, казал: "Знаеш ли, Павле, какво Христакиев попита Кольо Рачика, когато се срещнаха в моя роман? Попита го: Още ли Ви мъчи красотата?"
Така се родило стихотворението на Павел Матев "Мен ме измъчва красотата".
Мен ме измъчва красотата
На Емилиян Станев
Мен ме измъчва красотата.
О, докога? О, докога?
Тя ту е малко птиче ято,
ту тиха есенна тъга,
ту розов цвят от млада вишна,
ту мътна пролетна река,
ту спомен от любов предишна,
ту пренебрегната ръка,
ту вятър, който лудо тича,
ту януарска белота,
ту златна чашка на лютиче,
ту плът, пленена от страстта,
ту гръд, която обич пръска,
ту слово, пълно с доброта,
ту смърт, с която се възкръсва...
Мъчи ме още, красота!

Vdlnuvasho dokosvane !
Mnogo krasivo !

да те докосна ли,
с нежност ли да те погаля,
или с целувка бездиханна
да се отдам на любовта в безкрая.
Обичам и знам, че съм обичана,
и в допира на нашите тела,
изпадам във времето безкрайно
на Божието неведомо творение - Любовта!