Вали.
Дъждовните капки
се гонят,

И пак любов ще те наричам,
най-нежно мое изкушение,
показала ми що е страст,

Щом погледна в твойте очи
като птица душата се рее,
всичко в мене тъй лудо трепти,

Със любов тъй красива  си ти сътворена,
със обич и ласка, и с нежно сърце,
и всичко прекрасно как в тебе се сменя,

Щом бавно настъпи нощта
и хвърли над мен наметало,
аз бавно напускам света,

Знаеш ли,
защо е все
усмихнат слънчогледа?

Как само ти да ме познаеш искам,
тъй както никой , никога преди,
че щом в очите ми погледнеш,

  „Можеш да направиш две грешки по пътя към истината: да не го извървиш целия, или въобще да не тръгнеш по него.“  Буда                                        
Нима е толкова трудно,
с теб да не бъдем различни,

От толкова далеч към теб съм тръгнал,
вървя, пристъпвам бавно да не те изплаша,
защото знам, че в теб е скрито моито щастие,

Че има те, знаех преди да те срещна,
ще срещна теб, знаех не само на сън,
не само в съня ми, ще грее тъй чиста,

Целувам устните горещи,
които толкова обичам
и цяла те изпивам бавно,

И дори да си на кръста разкъсана,
разпиляна на всички посоки,
ще вървя, ще откривам частиците,